Фьодор Достоевски
Искам да ви разкажа за тази книга, която заслужава да бъде прочетена от всеки един от нас.
"Престъпление и наказание" е роман на руския писател Фьодор Достоевски. Историята е фокусирана върху умствените терзания и моралните дилеми на героя Родион Романович Расколников, наскоро обеднял бивш студент в Петербург, който съставя план за убийството на стара лихварка, с цел да открадне парите и притежанията й. Расколников се убеждава, че с парите на старицата може да извърши добри дела, които да компенсират извършеното престъпление и че по този начин отървава света от един безполезен паразит като нея. Също така, той извършва убийството, за да докаже собствената си хипотеза, че някои хора са способни и дори имат правото да извършат подобно нещо. На няколко места в романа, той мислено се сравнява с Наполеон, вярвайки че убийството е допустимо в името на по-висока цел.
Расколников е проблемен бивш студент, който живее в малка стаичка под наем в Петербург. Той съставя план да убие и обере старата лихварка Альона Ивановна. Мотивацията му идва от чувството, че той е предопределен да убие тази старица от по - висша от него сила. Докато все още обмисля плана си, той се запознава със Семьон Мармеладов, пияница, който наскоро е похарчил и малкото пари на семейството си. Освен това получава писмо от майка си и сестра си, което описва скорошното им пристигане в Петербург, а също така и плановете на сестра му за женитба.
След дълго обмисляне, Родя се промъква в апартамента на Альона Ивановна и я убива с брадва. Убива и сестра й - Лизавета, която случайно се оказва на местопрестъплението. Поразен от действията си, Расколников успява да вземе само шепа неща и малка кесийка, оставяйки голяма част от богатствата на старицата непокътнати. След това като по чудо успява да се измъкне незабелязан от никого.
След извършеното престъпление, Расколников започва да се разболява и угризенията му достигат маниакална степен. Той скрива откраднатите вещи и кесията под един камък и не ги търси повече, отчаяно се опитва да почисти дрехите си от кръв и каквито и да са други възможни улики. По - късно същия ден той изпада в треска, но преди това се среща със стария си приятел Разумихин. След няколко дни треската минава и Расколников се държи сякаш иска да се предаде. След много случки преобръщащи живота му и живота на другите герои от безкрайно интересния роман, първият човек пред когото разкрива за убийството е Соня Мармеладова, дъщеря на Семьон, който е блъснат от каляска и загива. Родя разкрива през Соня разрушаването на вътрешната си цялост със следните думи: "Нима аз старицата убих? Себе си убих, а не старицата! Ей така на, отведнъж си сложих край, завинаги!...А тази старица дяволът я уби, не аз...".
Истинското наказание за Разколников не е трудовият лагер, а душевните терзания. Това се проявява е постепенно осъзнаване, че нищо не оправдава постъпките му. В крайна сметка, вътрешната борба между нехуманната му философия и определено хуманната му личност позволява изкуплението на вината му.
Първоначалната цел на Достоевски е да обори най - дълбоките аргументи срещу християнската вяра, в частност, като се противопостави на модерния по онова време в Европа "рационален егоизъм". Олицетворение на тази философия е образът на Пьотр Лужин, който иска да се ожени за сестрата на Расколников, с цел тя да му стане прислужница. Образът на Соня пък има забележително сходство с този на блудницата от Евангелието на Йоан. Чрез Соня е представена идеята за саможертвата, героинята жертва всичко, включително и собсвената си добродетел, за да спаси семейството си от глад. Образът на Соня се вписва във философията на рационалния егоизъм на Лужин. Изглежда, авторът е използвал образа на Лужин като въплъщение на тази философия, на Соня - на нейната противоположност и на Разколников, който е разделен между двете. Чрез страданието на Расколников, който при убийството на лихварката се води от рационалния егоизъм, но с изкупителната сила на страданието, чрез Христовата вяра, постига истинска духовна свобода.
Книгата е много одухотворяваща и нито секунда не е изгубена напразно в четене на този роман.