БРАТЯ ГРИМ

Най - хубавите приказки на братя Грим

     Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Вещици, таласъми, зли великани и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове - държави от онова време. Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и секскуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад - така например в книгата си "Психоанализа на вълшебната приказка" детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на братя Грим като истински митове. 

     Якоб Грим е роден през 1785 г., а брат му Вилхелм през 1786 г., и двамата в Ханау. Устни разкази и писмени документи, стари книги и хроники - това са изворите, от които братя Грим черпят живата вода на народното разказваческо изкуство. Помагат им много приятели и съмишленици - от всички краища на страната пристигат вълшебни истории за безстрашни юнаци, красиви принцеси и добри джуджета, забавни случки с разбойници и животни, поучителни разкази за мързеливци и глупаци. Една голяма част от приказките във втория том, който издават братята, научават от своята най - добра разказвачка и помощница - Доротея Фиман, съпруга на зеледелец от гр. Хесен. Родена във Франция, в стар хугенотски род, още като малко момиченце Доротея се запознава с приказките на Шарл Перо, известния френски писател от времето на Луи XIV. По - късно госпожа Фиман предава на братя Грим тези чудни истории, обогатени и украсени от природната й дарба на сладкодумен разказвач. В предговора на втория том двамата пишат: "Този, който си мисли, че народният разказвач лесно може да "фалшифицира" устното предание и да прояви небрежност към съхраняването на традицията, а оттук - че е невъзможно трайното съществуване на първоначалния образец, трябва да чуе как тя (Доротея Фиман) винаги разказва приказките по един и същ начин и лично да се убеди в нейния ревностен стремеж към достоверност. Нито веднъж тя не промени каквото и да е било при повторния разказ и поправяше всеки пропуск веднага, щом го забележи." В знак на благодарност и уважение към всички, които съхраняват и продължават традицията на устното народно творчество, братя Грим поставят портрета на Доротея Фиман на първата страница на своите "Приказки за децата и дома". 

     Братя Грим развиват теорията за произхода на приказката от мита. Подкрепя я най - значителния труд на Якиб Грим - "Немска митология". Така те поставят началото на сериозната  начуно - изследователска дейност в областта на народното разказваческо творчество. Като учени - изследователи те възприемат народната приказка не просто като забавна случка, като източник на идеи, мотиви и сюжети. За тях тя е обект, който трябва да бъде запазен за науката, да се проучи сериозно и задълбочено. Водени от този принцип, братя Грим се стараят да представят на своите читатели естественото, неподправено обаяние на народната приказка. Макар че Вилхелмобработва историите, за да им придаде по - силно поетично звучене, те запазват живия език и непосредственост. Отначало изследването на приказката като жанр е тясно свързано с литературознанието и историята, но по - късно се оформя като самостоятелно научна дисциплина. 

     И до днес братята Якоб и Вилхелм Грим са едни от най - популярните и обичани разказвачи на приказки не само в Германия, но и по целия свят. Близо 200 г. тяхната книга се преиздава безброй пъти в Германия, а популярността й в света нараства все повече. 

   

     Едни от най - популярните приказки са Червената шапчица, Хензел и Гретел, Пепеляшка, Снежанка, Храбрият млад шивач и други.