БРАТЯ ГРИМ

Най - хубавите приказки на братя Грим

     Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Вещици, таласъми, зли великани и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове - държави от онова време. Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и секскуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад - така например в книгата си "Психоанализа на вълшебната приказка" детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на братя Грим като истински митове. 

     Якоб Грим е роден през 1785 г., а брат му Вилхелм през 1786 г., и двамата в Ханау. Устни разкази и писмени документи, стари книги и хроники - това са изворите, от които братя Грим черпят живата вода на народното разказваческо изкуство. Помагат им много приятели и съмишленици - от всички краища на страната пристигат вълшебни истории за безстрашни юнаци, красиви принцеси и добри джуджета, забавни случки с разбойници и животни, поучителни разкази за мързеливци и глупаци. Една голяма част от приказките във втория том, който издават братята, научават от своята най - добра разказвачка и помощница - Доротея Фиман, съпруга на зеледелец от гр. Хесен. Родена във Франция, в стар хугенотски род, още като малко момиченце Доротея се запознава с приказките на Шарл Перо, известния френски писател от времето на Луи XIV. По - късно госпожа Фиман предава на братя Грим тези чудни истории, обогатени и украсени от природната й дарба на сладкодумен разказвач. В предговора на втория том двамата пишат: "Този, който си мисли, че народният разказвач лесно може да "фалшифицира" устното предание и да прояви небрежност към съхраняването на традицията, а оттук - че е невъзможно трайното съществуване на първоначалния образец, трябва да чуе как тя (Доротея Фиман) винаги разказва приказките по един и същ начин и лично да се убеди в нейния ревностен стремеж към достоверност. Нито веднъж тя не промени каквото и да е било при повторния разказ и поправяше всеки пропуск веднага, щом го забележи." В знак на благодарност и уважение към всички, които съхраняват и продължават традицията на устното народно творчество, братя Грим поставят портрета на Доротея Фиман на първата страница на своите "Приказки за децата и дома". 

     Братя Грим развиват теорията за произхода на приказката от мита. Подкрепя я най - значителния труд на Якиб Грим - "Немска митология". Така те поставят началото на сериозната  начуно - изследователска дейност в областта на народното разказваческо творчество. Като учени - изследователи те възприемат народната приказка не просто като забавна случка, като източник на идеи, мотиви и сюжети. За тях тя е обект, който трябва да бъде запазен за науката, да се проучи сериозно и задълбочено. Водени от този принцип, братя Грим се стараят да представят на своите читатели естественото, неподправено обаяние на народната приказка. Макар че Вилхелмобработва историите, за да им придаде по - силно поетично звучене, те запазват живия език и непосредственост. Отначало изследването на приказката като жанр е тясно свързано с литературознанието и историята, но по - късно се оформя като самостоятелно научна дисциплина. 

     И до днес братята Якоб и Вилхелм Грим са едни от най - популярните и обичани разказвачи на приказки не само в Германия, но и по целия свят. Близо 200 г. тяхната книга се преиздава безброй пъти в Германия, а популярността й в света нараства все повече. 

   

     Едни от най - популярните приказки са Червената шапчица, Хензел и Гретел, Пепеляшка, Снежанка, Храбрият млад шивач и други. 

"ПИСМА ДО КЛАУДИЯ"

     Днес реших да започна да чета първата книга на Хорхе Букай - "Писма до Клаудия".

     Предполагам, че когато прочетете кратък разказ за какво става въпрос в книгата и във вас ще изникне силно желание да се докоснете до книгата, която има на разположение в пълния си вариант в интернет пространството...

     "Писма до Клаудия" прави автора толкова популярен и обичан от читателите по света. По думите на Хорхе "Писма до Клаудия" е поправила пътя на всичко написано от него след тази толкова специална книга. До голяма степен успехът на "Нека ти разкажа" и "Приказки за размисъл" се дължи на нея. "Писма до Клаудия", както и останалите му книги, е плод на професионалната практика на автора като психотерапевт. В нея намират отражение теориите на Хорхе за здравето, които макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни.

     Букай развива свой собствен модел на терапия, който включва писане на писма до пациентите му, планирана размяна на писмата между него и тях, както и препрочитане на вече написаното. Този модел е приет възторжено от пациентите, което ражда идеята за публикуването на "Писма до Клаудия". В нея Букай отново ни повежда на приказно пътешествие - към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем? Кого ще видим? Страшно ли ще е приключението? Или просто вълшебно? Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.

     Хорхе Букай :    .... Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по - различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и - макар дума да не може да става за сравнение с всички тях - като мен. 
  Вярно е, че съществува:
Приятна лудост и страшна лудост.
Любовна лудост и омразна лудост. 
Очарователна лудост и зловеща лудост.
Най - важното - има лудост, която ни прави по - богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва.
Каква ли е моята? Не знам! 

     Няма значение дали ще се съгласите с това, което пише авторът. Няма значение дали ще запомните това, което казва. Оставете го просто да докосне сърцето ви...

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

Фьодор Достоевски 

Искам да ви разкажа за тази книга, която заслужава да бъде прочетена от всеки един от нас. 

     "Престъпление и наказание" е роман на руския писател Фьодор Достоевски. Историята е фокусирана върху умствените терзания и моралните дилеми на героя Родион Романович Расколников, наскоро обеднял бивш студент в Петербург, който съставя план за убийството на стара лихварка, с цел да открадне парите и притежанията й. Расколников се убеждава, че с парите на старицата може да извърши добри дела, които да компенсират извършеното престъпление и че по този начин отървава света от един безполезен паразит като нея. Също така, той извършва убийството, за да докаже собствената си хипотеза, че някои хора са способни и дори имат правото да извършат подобно нещо. На няколко места в романа, той мислено се сравнява с Наполеон, вярвайки че убийството е допустимо в името на по-висока цел.

     Расколников е проблемен бивш студент, който живее в малка стаичка под наем в Петербург. Той съставя план да убие и обере старата лихварка Альона Ивановна. Мотивацията му идва от чувството, че той е предопределен да убие тази старица от по - висша от него сила. Докато все още обмисля плана си, той се запознава със Семьон Мармеладов, пияница, който наскоро е похарчил и малкото пари на семейството си. Освен това получава писмо от майка си и сестра си, което описва скорошното им пристигане в Петербург, а също така и плановете на сестра му за женитба.

     След дълго обмисляне, Родя се промъква в апартамента на Альона Ивановна и я убива с брадва. Убива и сестра й - Лизавета, която случайно се оказва на местопрестъплението. Поразен от действията си, Расколников успява да вземе само шепа неща и малка кесийка, оставяйки голяма част от богатствата на старицата непокътнати. След това като по чудо успява да се измъкне незабелязан от никого. 

 

     След извършеното престъпление, Расколников започва да се разболява и угризенията му достигат маниакална степен. Той скрива откраднатите вещи и кесията под един камък и не ги търси повече, отчаяно се опитва да почисти дрехите си от кръв и каквито и да са други възможни улики. По - късно същия ден той изпада в треска, но преди това се среща със стария си приятел Разумихин. След няколко дни треската минава и Расколников се държи сякаш иска да се предаде. След много случки преобръщащи живота му и живота на другите герои от безкрайно интересния роман, първият човек пред когото разкрива за убийството е Соня Мармеладова, дъщеря на Семьон, който е блъснат от каляска и загива. Родя разкрива през Соня разрушаването на вътрешната си цялост със следните думи: "Нима аз старицата убих? Себе си убих, а не старицата! Ей така на, отведнъж си сложих край, завинаги!...А тази старица дяволът я уби, не аз...". 

     Истинското наказание за Разколников не е трудовият лагер, а душевните терзания. Това се проявява е постепенно осъзнаване, че нищо не оправдава постъпките му. В крайна сметка, вътрешната борба между нехуманната му философия и определено хуманната му личност позволява изкуплението на вината му.

 

     Първоначалната цел на Достоевски е да обори най - дълбоките аргументи срещу християнската вяра, в частност, като се противопостави на модерния по онова време в Европа "рационален егоизъм". Олицетворение на тази философия е образът на Пьотр Лужин, който иска да се ожени за сестрата на Расколников, с цел тя да му стане прислужница. Образът на Соня пък има забележително сходство с този на блудницата от Евангелието на Йоан. Чрез Соня е представена идеята за саможертвата, героинята жертва всичко, включително и собсвената си добродетел, за да спаси семейството си от глад. Образът на Соня се вписва във  философията на рационалния егоизъм на Лужин. Изглежда, авторът е използвал образа на Лужин като въплъщение на тази философия, на Соня - на нейната противоположност и на Разколников, който е разделен между двете. Чрез страданието на Расколников, който при убийството на лихварката се води от рационалния егоизъм, но с изкупителната сила на страданието, чрез Христовата вяра, постига истинска духовна свобода. 

    Книгата е много одухотворяваща и нито секунда не е изгубена напразно в четене на този роман. 

АБАЖУРЪТ - Една невероятна детективска история

Книгата е написана по действителен случай.

     Реших да Ви разкажа за една история, която се надявам да привлече вниманието Ви и да прочетете книгата на Марк Джейкъбсън. 

     Това е ужасяваща легенда, която има за цел да засили още повече жестокостите от Холокоста. Когато Марк Джейкъбсън получава пакет от свой приятел в Ню Орлиънс, това, което открива вътре е наистина ужасяващо - абажур, изработен от човешка кожа в средата на XX век. Приятелят на Джейкъбсън му дава обезпокоителния предмета, който е намерил сред вехториите на гаражна разпродажба. В качеството си на журналист Марк описва в книгата си стремежа си да открие откъде идва този абажур, какво трябва да се направи с него и какъв вид зло лежи в същността на подобен предмет. Когато най - добрите научни тестове в страната потвърждават, че този абажур действително е направен от човешка кожа, Джейкъбсън се заема да издири кой го е направил и на кого е принадлежал някога. Като евреин, роден в Ню Йорк, чиито баща се е бил във Втората световна война, Марк израства със слуховете, че в концлагерите нацистите одирали кожата на затворници и я използвали да правят вещи за домакинството. Но няма доказателства, че тази практика някога е съществувала. Въпреки това абажурът остава неповторим. 

     

     Пътешествието на Джейкъбсън го отвежда до различни кътчета в света, търсейки истината за произхода на този предмет. В Ню Орлиънс се оказва, че човекът пръв открил зловещия предмет е прословут крадец на гробове. В Тексас се запознава с един от малкото все още живи хора, участвали в освобождаването на лагера Бухенвалд. По онова време съпругата на бухенвалдския командир - Илзе Кох, била известна със слуховете за склонността й да подбира затворници с хубава кожа и подредени зъби и да използва тяхната кожа, за да прави подаръци за мъжа си. За жалост, споменът за злините й е вече избледнял, днес тя е вдъхновение за филми. Но абажурът е едно напомняне за дълбините, до които човешката жестокост може да стигне...

     Задълбоченото разследване на Джейкъбсън за живота на Кох и историята на концлагера се обогатява от проучванията му на днешните морални главоблъсканици, на които се натъква - от отношението към бедните в Ню Орлиънс след Катрина, през разделението между израелци и палестинци в Близкия изток. Джейкъбсън е репортер с повече от три десетилетия опит, които му дават увереност че ще доведе разузнаването си до край. "Абажурът" очертава разнообразни персонажи, музиканти, политик, който поддържа теорията за превъзходството на бялата раса, персон, който отрича Холокоста, какро и представителят на Музея, посветен на Холокоста, който твърди, че такъв абажур никога не би могъл да бъде нещо повече от мит, без значение колко доказателства ще се приведат за автентичността му.

     При написването на "Абажурът" са били проведени консултации с най-известните съдебни експерти в света и изследователи на Холокоста в Бухенвалд. Книгата е на моменти смразяващо, на моменти вбесяващо и напълно завладяващо изследване на един универсален проблем - човешката жестокост и бруталното й проявление.

     Всеки един от нас, който прочете книгата ще открие, че е невъзможно да се отърсим от тази история или да я забравим. Това е разказ за нещата, които не би трябвало да се случват. Горещо ви я препоръчвам...